Евроизгледи. Възходът на клана Хафтар: Дали западното късогледство в Либия създава много по-лоша версия на Кадафи?

Ако не попречим на Либия да се трансформира в мафиотска страна, наклонността няма да спре до границите на Либия, а ще се трансформира в норма в района и изключително в Сахел, написа Хафед Ал-Гуел.

Днес затворената в невъзможност Либия се движи в обезпокоително успокоение, до момента в който Русия усилва наличието си в района.

Либия продължава да се разпада безшумно, като нарастват индикациите, че съперничещите държавни управления се прегрупират за нещо огромно.

Наскоро италианските управляващи прехванаха товарен транспортен съд, обвинен, че носи съветски оръжия на военачалник Халифа Хафтар в източна Либия.

Причината е, че Русия въоръжава Хафтар в подмяна на това, че разрешава на Москва да построи пристанище на брега на Средиземно море, което ще й даде база с Италия непосредствено в нейните обекти.

Страната остава компрометирана, не на последно място от нейните самоуверени ръководещи елити, само че и от безполезните политически решения и изменящите се правила за ангажиране в западните столици. Опасявам се, че следствията евентуално ще родят идващия и най-вероятно Муамар Кадафи в страната.

Променливи западни политики

Поглеждайки в резюме обратно, можем да забележим, че западните подходи към Либия са претърпели забележителни промени, преминавайки от тясно насочени към сигурността тактики към улеснение на приобщаващи политически съглашения.

И когато това не съумя да обезпечи логичен прогрес във възобновяване на либийската страна, Западът след това мина към объркана тактика за гонене на съглашения сред другите фракции в Либия.

Тази нова тактика неправилно преглежда покупко-продажбите сред разногласните и неизбрани либийски елити като спонтанен мост към крайната цел — мир и непоклатимост.

Приоритетизирайки изключителните покупко-продажби, Западът по нехайство спонсорира одобряването на клептократичния модел на ръководство на Либия, който сполучливо отклони построяването на основни институции и промяната в бранша за сигурност.

Това е съществено неправилно пресмятане и съзнателно неправилно пояснение на много очевидната динамичност в играта в Либия.

Като приоритизира изключителните покупко-продажби, Западът по нехайство спонсорира одобряването на клептократичния модел на ръководство на Либия, който сполучливо отклони построяването на основни институции и промяната в бранша за сигурност.

В основата на тази недобре осведомена смяна в тактиката беше мощното подценяване на главните аргументи за ендемичната неустойчивост на Либия и изкупителна жертва на нейната политическа невъзможност за закъсал развой на създаване на страна. Това също разреши метеоритния напредък на „ клана Хафтар “.

Дребни активи на Централно разузнавателно управление на САЩ трансфораха в най-силния човек на Либия

Халифа Хафтар стана прочут в Либия вследствие на военното си минало и инцидентни съюзи.

Бивш офицер от армията на Кадафи и пълководец на армиите на Кадафи, който се опита и се провали с жал да нахлуе в Чад, Хафтар по-късно се трансформира в съперник, участвайки в несполучлив прелом, преди да прекара години в заточение в Съединените щати като малък актив на Централно разузнавателно управление на САЩ.

Неговото завръщане през 2011 година, последвано от поредност от събития и задгранични спонсорства, в последна сметка катапултира Хафтар в невероятната фигура, в която се трансформира през днешния ден в Източна Либия.

След несполучлив и позорен опит за завладяване на Триполи с директна поддръжка от ОАЕ, крепостта на Хафтар остава на изток, където той открива надзор посредством своите Либийски арабски въоръжени сили Сили (LAAF), мрежа от съюзи с племенни водачи, радикални ислямисти и други локални въоръжени фракции с задгранична поддръжка, консолидиращи въздействие посредством военни и политически маневри.

Комбинация от мощна антиислямистка изразителност, чиста грубост, надзор върху обилни петролни запаси и обрисуване на себе си като опора на стабилността в безреден район в допълнение затвърди господството му в източната част на Либия - доста до насладата на интернационалната общественост, раздразнена от възходящите политически провали в страната.

Въпреки спорната история, проблематични записи за нарушавания на правата на индивида и задълбочаващата се клептокрация, Хафтар продължава да получава загадка и очевидна поддръжка от разнообразни западни страни.

Въпреки противоречивата история, проблематични записи на нарушавания на правата на индивида и задълбочаваща се клептокрация, Хафтар продължава да получава загадка и открита поддръжка от разнообразни западни страни, в това число скорошно посещаване с публични представители на Съединени американски щати.

Франция, да вземем за пример, оцени обещанието на Хафтар за битка с тероризма, прекъсване на мигрантските потоци и евентуално като застраховка за отслабващия надзор на Париж над Сахел.

Освен това страни като Италия се стремят да получат непрестанен достъп до либийския нефт, като се пробват да нареждат Рим удобно в сюжет след спор и да укрепят упоритостите си да стане средиземноморски енергиен център, а Либия играе значима роля роля в настоящата стратегия на ОАЕ за придобиване на въздействие в Северна Африка и Сахел.

Междувременно в Брюксел великодушните стопански тласъци за мощните лица на Либия да управляват миграцията трансформираха салдото на властта в страната.

Като предлага финансови тласъци за ограничение на мигрантските потоци, Европейски Съюз по нехайство субсидира по-високите оперативни разноски, свързани с поддържането на маршрутите за трафик отворени, финансирайки ръководството на центровете за задържане и интервенциите по сигурността на клана Хафар, които са от значително значение за трафика, и усилва неговия надзор над тези противозаконни пазари.

„ Haftar & Sons, Inc “

Отвъд Либия граници, кланът Хафтар печели солидни облаги от по-доходоносни незаконни действия като контрабанда на гориво и опиати, като в същото време поддържа фасада на съдействие с Европа, с цел да обезпечи непрекъснати финансови потоци.

Към днешна дата няма благонадежден механизъм за отчетност или други средства за следене къде отиват облагите от противозаконни действия, както и кого или какво в последна сметка финансират.

Междувременно, колкото повече запаси натрупват Хафтар и синовете му от завладяването на държавните разноски на Либия, толкоз по-голямо е натрупването на власт и въздействие, насърчавайки задълбочаващ се фетиш към личността към клана Хафтар.

В прочут смисъл тактиката на Европа и Съединени американски щати за усилване на самата неустойчивост и престъпност, за която твърди, че смекчава, не е просто автогол за тяхната политика цели.

Неконтролирана, Либия е изправена пред действителната опция да се трансформира в доста по-лоша форма на по-ранна епоха на персоналистично ръководство, потиснати цивилен свободи, изчезваща политическа съпротива и монолитна и сходна на мафия конструкция на властта.

Също по този начин съвършено капсулира парадокса на хипотетичните бранители на демокрацията, човешките правата и върховенството на закона, които намерено се тълпят зад антитезата на отбраната на правата на индивида, политическия плурализъм и консенсусното ръководство за сметка на вероятностите за демократизация на Либия.

Тази наклонност елементарно ускорява властническото ръководство на клана Хафтар. Преди рухването си през 2011 година режимът на Кадафи се характеризираше с необуздана власт, съсредоточена в ръцете на един човек, със систематично угнетяване на несъгласието и политически плурализъм, като в същото време поддържаше най-малко равнище на естествена страна с публични услуги и сигурност за своите хора.

Кланът Хафтар към този момент възпроизвежда този модел в своя надзор над Изтока. Без надзор, Либия е изправена пред действителната опция да се трансформира в доста по-лоша форма на по-ранна епоха на персоналистично ръководство, потиснати цивилен свободи, изчезваща политическа съпротива и монолитна и сходна на мафия конструкция на властта, без да се преценява с нищо друго с изключение на Хафтар и синове Inc, до момента в който се преструва, че е национална войска.

Последствията са съществени

Политически, до момента в който известно равнище на ред може да бъде реализирано в териториите под контрола на Хафтар, подкопаването на приобщаващо и законно централно държавно управление може да увековечи неустойчивостта и необузданото принуждение, изключително в оспорваните зони.

Социално-икономически, до момента в който контролът върху ресурсите може да донесе краткосрочни облаги за избрани фракции, неналичието на единна национална визия може да попречи на дълготрайното развиване и справедливия стопански напредък.

Гражданите, изключително в оспорвани или „ забравени “ райони, може да продължат да се сблъскват с проблеми, свързани с достъпа до съществени услуги, благоприятни условия за работа и вложения в инфраструктура.

Отвъд Либия, овластяването на фигури като Хафтар, с документирани връзки с незаконни мрежи и история на нарушавания на човешките права, е доста обезпокоително. Това алармира за обезпокоително преимущество на краткосрочния метод.

Накратко, западната политика по отношение на Либия, характеризираща се с желание за подписване на покупко-продажби с спорни артисти като клана Хафтар, е късоглед метод, изпълнен с рискове.

Наложително е прекалибриране на тази тактика, която дава приоритет на установяването на законни политически институции и зачитането на човешките права.

Ако не попречим на Либия да се трансформира в мафиотска страна, наклонността няма да спре до границите на Либия, а ще се трансформира в норма в нейния район и изключително в Сахел.

Хафед Ал-Гуел е изпълнителен шеф на Инициативата за Северна Африка (NAI) и старши помощник в Института за външна политика SAIS (FPI), Университет Джон Хопкинс.

Свържете се с нас на [email protected], с цел да изпращате оферти или изказвания и да бъдете част от диалога.